Реч на Еманюел Макрон в Сорбоната: Инициатива за Европа (2 част)

Еманюел Макрон за една суверенна, единна и демократична Европа

Това поставя и въпроса за единството. Европейското единство, започващо от френско-германското помирение и стигащо до повторното обединение на Изтока и Запада, е всъщност нашият най-красив успех, нашият най-ценен коз. Така, наред с шестте битки за суверенитет, бих желал да говоря и за нашата битка в името на единството. Не бихме имали силна и суверенна Европа, ако тя не е единна, кохерентна. Загубата на това единство би означавала да поемем риска да се върнем към пагубните разединения и хегемонията на разрушението.

Европа на 28-те не би могла да функционира по същия начин както Европа на 6-те, затова и нашият общ проект, бъдещето на нашите народи не би могло да се ограничи до търсенето на най-големия общ знаменател. Ние ще съумеем да събудим желанието да придвижваме Европа напред в името на общото благо, само когато артикулираме ясно водещата амбиция на някои и уважението към ритъма на всеки един от нас.

Именно в това се състои смисълът на битката за ревизиране на директивата за командированите работници, която водя днес… Нужно е да съживим социалния диалог, но никога не бих направил това, без да мога да защитавам онези, които работят, подложени на социалния дъмпинг.

Тази битка за реформиране на директивата представлява по същността си една битка за повече справедливост и социално сближаване в Европа. В този смисъл поздравявам предложението на Жан-Клод Юнкер за създаване на Европейска служба за контрол, която да следи за спазването на правилата. Това наистина е необходимо, но трябва да се отиде още по-далеч и да се изгради същински проект за фискално и социално сближаване.

Имам две предложения в тази посока. Първото се отнася до корпоративния данък: вече започнахме хармонизирането на данъчните основи, но се налага да ускорим този процес; разговорите в тази посока между Франция и Германия ще доведат до неговото финализиране през следващите четири години… Но отвъд това, не би трябвало в рамките на Европейския съюз да имаме такова разминаване в нивата на корпоративното данъчно облагане. Това разминаване също подхранва една известна форма на разединение, дезинтегрира нашите собствени модели и прави Европа по-уязвима.

Именно затова, преди съставянето на следващия европейски бюджет през 2020 г., бих желал да определим един спектър от ставки, който да обвързва всички страни-членки. Неговото спазване ще обуславя достъпа до европейските кохезионни фондове, тъй като не можем да се възползваме от европейската солидарност, играейки същевременно срещу останалите.

Второто ми предложение е да очертаем една истинска социална конвергенция и да сближаваме поетапно нашите социални модели; това е напълно съвместимо с нашата конкурентоспособност на световно ниво…

В Европа имаме нужда да пресъздадем основите на един обновен социален модел, различен от модела на ХХ век, който да не се основава на принципа на догонването. Трябва да помислим за условията и да ги изградим на европейски ниво. Затова бих желал още следващия ноември да организираме дискусия върху социалните основи на европейския проект, като бих искал неговото изграждане да се основава на правила за сближаване. Трябва да определим една минимална работна заплата, адаптирана към икономическата реалност на всяка страна, като същевременно поетапно навлизаме в тази логика с цел постигането на сближаване.

Осигурителните ни прагове се разминават твърде много; днес, когато един работник е командирован в друга страна, именно равнищата на осигурителния праг се превръщат в основен източник на неравенство. Именно затова е необходимо, отвъд реформата на принципите на командироване на работници, която бих искал да се осъществи до края на годината, най-високото ниво на осигурителен праг да бъде заплащано в полза на страната на произход. Тези пари ще захранват фонд на солидарност, от който ще се възползват най-бедните държави и който ще подпомогне тяхната конвергенция.

Именно това представлява солидарността, която ни обединява: една справедлива Европа, която защитава и същевременно е амбициозна… А най-силната сплав на Съюза ще си останат завинаги културата и познанието.

Нашата фрагментираност е само повърхностна. Всъщност, тя крие възможност за нас. И наместо да оплакваме множеството езици, на които говорим, би трябвало да ги превърнем в преимущество! Европа трябва да бъде пространство, в което до 2024 г. всеки студент ще говори поне два европейски езика… През 2024 г. половината от принадлежащите към една определена възрастова група би трябвало да са прекарали поне 6 месеца в друга европейска държава преди да навършат 25 години…

Предлагам създаването на европейски университети, които да представляват академични мрежи, обхващащи множество държави и които да залагат на възможността студентите им да получават образованието си в чужбина, а образователният процес да се провежда на минимум два европейски езика.

Тези европейски университети трябва да се превърнат в среда за педагогическа иновативност, за постижения в научните изследвания. Трябва да си поставим за цел да изградим поне двадесетина такива университета до 2024г., но също така трябва още от следващата академична година да положим основите на първите такива, с въвеждането на истински европейски семестри и дипломи.

Тези свързаност трябва да се изграждат още от гимназията. Бих искал да започнем процес по хармонизиране и взаимно признаване на дипломите от средното образование. Така, както направихме това с висшето образование чрез процеса от Болоня, нека още от днес поставим началото на един процес, започващ от Сорбоната.

Той ще благоприятства обмена, промените и реформирането в цялата европейска система на средното образование… Това ще бъде само от полза за бъдещите поколения, защото именно това, което остава накрая, обединява хората! А това е именно времето, което сте прекарал в Париж, Милано, Берлин или Гданск, докато сте бил в колежа – то е от значение и именно то обуславя европейската спойка.

И накрая, същността на европейския проект е демокрацията. Твърдя дори, че тя е най-голямата му сила, неговата същност… Суверенитет, единство, демокрация са неразривните същности на Европа. И тези, които си мислят, че можем да имаме суверенитет без демокрация се лъжат!… Те представляват един неразривен триптих… Днес заявявам твърдо пред вас: затворихме страницата на един вид европейското изграждане.

Именно затова, ако искаме отново да започнем да напредваме, бих желал да минем през процеса на организиране на демократични събрания, които да бъдат интегрална част от европейското преосноваване. Бих желал след като определим основите на една пътна карта, подкрепена от водещите правителства, които желаят да вървят в тази посока, да организираме през следващата година в продължение на шест месеца във всички държави, които изразят такова желание, дебат, базиран върху едни и същи въпроси с цел идентифициране приоритетите и идеите, които да начертаят нашата бъдеща пътна карта за Европа.

Нека поставим нещата в ред; да организираме един отворен, свободен и прозрачен европейски дебат, вместо да изказваме становища по един неразбираем и тайно писан текст. Нека така изградим този проект, който ще вдъхне съдържание и цел на европейските избори през 2019 г.

Именно с цел изграждането на това недовършено демократично пространство, предлагам през 2019 г. да се създадат транснационални листи, които ще позволят на европейците да гласуват за един общ и съгласуван проект… Как ще стане това? Британците избраха да ни напуснат, освобождавайки по този начин 73 места в Европейския парламент.

Поставени сме пред един прост избор: да си поделим елегантно останките, решавайки, че поради липсата на споделен общ устрем, Европа не представлява друго освен един синдик по съсобствеността… Или да решим, че именно тези 73ма депутати трябва да бъдат европейския отговор на Брекзит под формата на една транснационална листа, чрез която се гласува за едни и същи европейски парламентаристи в цяла Европа.

Европейските граждани трябва да лансират наново европейския дебат – отдолу, от основите, истински. И аз бих желал на следващите избори да бъде осъществена същинската крачка напред, а именно половината от членовете на Европейския парламент да бъдат избирани чрез тези транснационални листи.

French President Emmanuel Macron delivers a speech to set out plans for reforming the European Union at the Sorbonne in Paris

2024 г. трябва да бъде хоризонтът за нашата политическа цел… Именно затова този дебат трябва да бъде лансиран още сега. Сега е подходящият момент за това… именно този мандат, 2019-2024 г., трябва да бъде периодът на европейската трансформация.

Какво ще представлява Европа през 2024 г.? Вече го заявих: единството на Европа е в основата на това преосноваване. Според мен, през 2024 г. Европейският съюз ще бъде обединен около два стълба. Първият, това са ценностите на демокрацията и правовата държава, които не подлежат на договорки. По отношение на ценностите не е възможно да съществува Европа на две скорости, тъй като те са основата на нашето единство и на нашата свобода… Вторият стълб е единният пазар, който си остава най-добрата гаранция за нашата мощ, просперитет и привлекателност. Работата по неговото опростяване, започната преди три години от настоящата Комисия, трябва да продължи и да бъде задълбочена.

Прост, ефективен, защитаващ, единният пазар трябва отново да се превърне от пространство на конкуренция в пространство на сближаване… Нужна е прозрачност на преговорите и на прилагането на търговските споразумения. Необходимо е зачитане на екологичното начало при търговските преговори. Нужно е да се създаде длъжността европейски търговски прокурор, който да следи за спазването на правилата от страна на нашите конкуренти и да санкционира, без да отлага, всяка нелоялна практика.

За да функционира по-добре, Европейският съюз не може да избегне въпроса за своите институции. Не можем да продължим напред с една Комисия, наброяваща близо 30 члена, сякаш всеки трябва да брани интересите на своята страна. Това не е нито смисълът, нито духът на европейския проект. Трябва да мислим за една Комисия, съставена от 15 члена.

Този съюз на единния пазар и правото е призван да се разшири след няколко години. Европейският съюз, основаващ се върху своите ценности и единния пазар, функциониращ по опростен начин, преобразуван, по-близо до гражданите, по-взискателен по отношение на търговията, е всъщност една Европа, чийто граници не са затворени.

Съюзът трябва да се отвори за страните от Балканите, след като те покрият напълно достиженията на общностното право и приложат изискванията на демокрацията. Защото нашият съюз остава привлекателен и той е основен фактор за мира и стабилността на континента. Те трябва да спазят предвидените условия, но тяхното привързване към един преосмислен Европейски съюз е необходимо условие, за да не обърнат гръб на Европа и да отидат към Русия, Турция или към други авторитарни сили, които не защитават нашите ценности.

Ако желае, Обединеното кралство също може да намери своето място в този преоткрил непреклонността на ценностите си Европейски съюз… Аз не си представям как Обединеното кралството няма да може да открие своето място в този преосмислен и опростен Европейски съюз, който аз предлагам.

Ако ние можем да приемем това разширяване, то е също така поради факта, че подсилените основи на Европейския съюз ще позволят и по-големи диференциации. Аз напълно споделям тази философия. Европа вече е на няколко скорости, така че да не се страхуваме да го кажем и да го поискаме! Именно защото тези, които се движат по-бързо не смеят вече да напредват, сладостта от амбицията се загуби; останалите, които ги гледаха как напредват, накрая си казаха: „този авангард на Европа не изглежда чак толкова добре, та те дори не смеят вече да се съберат, не смеят да предлагат, не смеят вече да се движат напред“.

Не, нека се движим към диференциациите, към този авангард, към сърцето на Европа, за което говорех преди малко. На всички предизвикателства трябва да отговаряме напредвайки, ускорявайки ритъма и въздигайки амбициите си. Нито една държава не бива да бъде изключена от тази динамика, но също така нито една държава не би трябвало да може да блокира онези, които искат да се движат по-бързо или да стигат по-далеч.

Завърна се времето, когато Франция предлага, за да напредва заедно с Европа и с всички европейци, които споделят това нейно желание. Мисля си за мига, когато на 9 май 1950 г. в Париж Робер Шуман се осмели да предложи да изградим Европа. Мисля си за неговите силни думи: „Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война“.

Два дни след провеждането на изборите в нашия основен партньор, бих искал да поздравя отново канцлера Ангела Меркел… Знам, че тя няма да отговори нито със затваряне, нито с плахост. Знам, че тя ще има същата реакция, каквато има всеки път, когато страната й е изправена пред предизвикателства: смело и с усещането за историчност…

На първо място, аз предлагам на Германия едно ново партньорство. Няма да сме съгласни по всички въпроси или поне не веднага, но ние ще обсъждаме всичко… По всички въпроси, които засегнах, можем да вложим един решителен и ясен френско-германски устрем… Защо да не си поставим за цел до 2024 г. да интегрираме напълно нашите пазари, прилагайки едни и същи правила за нашите предприятия – от търговското право до разпоредбите, приложими при фалит?

Бих предложил на всички онези, които споделят волята за една суверенна Европа, изградена около основите, които очертах за постигане на единен и същевременно диференциран и демократичен Европейски съюз, да създадем в следващите седмици специална група за европейско преосноваване. Тя ще включва представители на всяка държава-членка, която желае да участва, както и на европейските институции. До лятото на 2018 г. тя трябва да предложи конкретните мерки, чрез които да могат да се предложат шестте очертани ключа на суверенитета, като изхожда от резултатите от демократичните събрания.

Нека не очертаваме един затворен клуб, а да зададем път, метод и така всички онези, които имат амбицията, волята и силата ще могат да участват в него, без да блокират останалите, без да ги спират. Тези предложения и инициативи, които отправих към нашите партньори, които желаят да се включат, имат една единствена цел, а именно да върнат Европа към същността й, да я върнат на гражданите. Ние трябва да ги убедим, че последните 70 години, които изживяхме, не са плод на някаква случайност, а на една непоклатима воля, основаваща се на изключителен оптимизъм.

Обръщам се към всички европейски ръководители, към европейските парламентаристи и към всички европейски народи: вгледайте се във времето, в което живеем, гледайте го право в очите и ще видите, че нямате избор, че не разполагате с лукса на предходното поколение, което съумя да управлява вече постигнато и прясно изграденото. Не разполагате с този лукс.

Изправени сте пред един прост избор: да отстъпвате на всеки следващи избори по още мъничко място на националистите, на тези, които мразят Европа и така да ги допуснете да дойдат – след пет, десет или след петнадесет години. Вече сме ги виждали как печелят тук. Или да изберете да поемете своите отговорности и да поискате тази Европа, осъзнавайки рисковете във всяка една от нашите държави. Ние трябва да споделяме тази близост, защото белезите, които поразиха Европа, са нашите собствени белези!

Трябва да прегърнем тази амбиция именно сега. Сега, защото настъпи времето, когато нашите съграждани се сепнаха. Но най-вече сега, защото ние сме отговорни пред младежите от цяла Европа. Отговорността, която поемат днес управляващите, е да оставят нашата младеж в ръцете на крайностите, да й подарят едно бъдеще, което няма да им предостави лукса, с който ние разполагаме, а именно – да избираме собствената си съдба, да обрекат нашата младеж на всички препъникамъни, които Историята ще им поднесе.

Затова заявявам на всички европейски ръководители, че каквито и трудности и сътресения да ни очакват, ние имаме една единствена отговорност: тази, която сме задължени да поемем в името на нашата младеж, отговорността за бъдещите поколения, отговорността да получим тяхната благодарност, защото в противен случай ще си заслужим тяхното презрение. Аз направих своя избор.

Източник: bg.ambafrance.org – посолство на Франция във София;

Снимки: tagesschau.de; heute.at; spodelime.comhttps://spodelime.com/sm.js

http://cao.bg