Потсдамска конференция – решения и споразумения относно Германия (2 част)

Потсдамската конференция за бъдещето на Германия (1945 г.)

Б. Икономически принципи

11. С цел да бъде унищожен германския военен потенциал, трябва да бъде забранено и предотвратено производството на оръжие, военно снаряжение и средства за война, а така също производството на всички типове самолети и морски кораби. Производството на метали и химически продукти, машиностроенето и производството на други предмети, необходими непосредствено за военната икономика, трябва да бъдат строго контролирани и ограничени съобразно одобреното равнище на следвоенните мирни нужди на Германия, достатъчно за осъществяване на целите, изложени в точка 15.

12. В практически най-кратък срок германската икономика трябва да бъде децентрализирана с цел да се унищожи съществуващата прекомерна концентрация на икономическата мощ, изразена особено във формите на картели, синдикати, тръстове и други монополистични обединения.

13. При организиране икономиката на Германия главното внимание трябва да бъде насочено върху развитието на селското стопанство и на мирновременната промишленост, произвеждаща стоки за вътрешно потребление.

14. През периода на окупацията Германия трябва да се разглежда като единно икономическо цяло. За тази цел трябва да бъде установена обща политика относно:

а) производството и разпределението на продукцията на рудодобивната и обработващата промишленост;

б) селското стопанство, лесовъдството и риболова;

в) работната заплата, цените и дажбите;

г) програмата за вноса и износа на цяла Германия;

д) паричната и банковата система, държавните данъци и мита;

е) репарациите и ликвидирането на военнопромишления потенциал;

ж) транспорта и съобщенията.

При провеждането на тази политика според нуждите трябва да се вземат под внимание различните местни условия.

15. Трябва да бъде установен съюзнически контрол над германската икономика, но само в рамките на необходимото:

а) за изпълнение програмата за индустриалното разоръжаване и демилитаризацията, за репарациите и разрешения износ и внос;

б) за осигуряване производството на стоки и гарантиране на услугите, необходими за задоволяване нуждите на окупационните сили и преселените в Германия лица и важни за поддържането в Германия на средно жизнено равнище, което да не превишава средното жизнено равнище на европейските страни (под европейски страни се подразбират всички европейски страни, с изключение на Обединеното кралство и Съветския съюз);

в) за осигуряване по установения от Контролния съвет ред на равномерното разпределение на основните стоки между различните зони с оглед да се създаде балансирана икономика в цяла Германия и да се намалят нуждите от внос;

г) за контрол над германската промишленост и всички икономически и финансови международни сделки, включително износа и вноса, с цел да се предотврати развитието на военния потенциал на Германия и да се постигнат другите, посочени тук задачи;

д) за контрол над всички германски обществени или частни научни, изследователски и експериментални институти, лаборатории и т.н., свързани с икономическата дейност.

16. За въвеждането и упражняването на икономически контрол, установен от Контролния съвет, трябва да бъде създаден германски административен апарат и на германските власти трябва да бъде предложено в пълния, практически възможен обем да обявят и поемат управлението на този апарат. Следователно на германския народ трябва да бъде внушено, че той ще носи отговорността за това управление и за всеки негов провал. Германско управление, което противоречи на целите на окупацията, ще бъде забранено.

17. Трябва да бъдат взети незабавни мерки за:

а) извършване на необходимия ремонт на транспорта;

б) увеличаване добива на каменни въглища;

в) максимално увеличаване на селскостопанската продукция и

г) извършване на срочен ремонт на жилищата и на основните комунални предприятия.

18. Контролният съвет трябва да вземе съответните мерки за осъществяването на контрола и разпореждането с онези германски активи в чужбина, които още не са поставени под контрола на Обединените нации, взели участие във войната срещу Германия.

potsdam 45

19. След като изплати репарациите, на германския народ трябва да бъдат оставени достатъчно ресурси, за да може да съществува без външна помощ. При изработването на стопанския план на Германия трябва да бъдат отделени необходимите средства за внос, одобрен от Контролния съвет в Германия. Печалбата от износа на продукти от текущото производство и от стоковите запаси ще се употреби преди всичко за заплащането на този внос.

Посоченото тук условие няма да важи за оборудването и продуктите, споменати в точки 4 „а” и 4 „б” от Споразумението за германските репарации.

IV ) Репарации от Германия

Съгласно решението на Кримската конференция, че Германия трябва да бъде заставена да компенсира във възможно най-голяма степен щетите и страданията, която тя причини на Обединените нации и отговорността за които германският народ не може да избегне, бе постигнато следното споразумение за репарациите:

1. Репарационните претенции на СССР ще бъдат задоволени чрез изземвания от окупираната от СССР зона на Германия и от съответните германски вложения в чужбина.

2. СССР ще задоволи репарационните претенции на Полша за сметка на своята част от репарациите.

3. Репарационните претенции на Съединените щати, Обединеното кралство и на другите страни, които имат право на репарации, ще бъдат задоволени от западните зони и от съответните германски вложения в чужбина.

4. Към репарациите, които Съветският съюз ще получава от своята окупационна зона, той ще получи допълнително от западните зони:

а) 15% от годното за използване и комплектно промишлено капитално оборудване, на първо място от металургичната, химическата и машиностроителната промишленост, което не е нужно за германското мирновременно стопанство и трябва да бъде иззето от западните зони на Германия, като срещу него даде еквивалентна стойност в продоволствие, въглища, поташ (калиев карбонат), цинк, дървен материал, керамични изделия, петролни продукти и други видове материали, за които ще бъде постигнато споразумение.

б) 10% от промишленото капитално оборудване, което не е нужно за германската мирновременна икономика и което трябва да бъде иззето от западните зони и предадено на съветското правителство за сметка на репарациите без заплащане или компенсиране по какъвто и да било начин.

Изземванията на оборудването, предвидено в горните параграфи „а” и „б”, ще бъдат извършени еднократно.

5. Количеството на оборудването, което подлежи на изземване от западните зони за сметка на репарациите, трябва да бъде определено най-късно в срок до шест месеца, считано от днес.

6. Изземванията на промишленото капитално оборудване ще започнат веднага, щом това стане възможно, и ще бъдат завършени в срок от две години след решението, посочено в параграф 5-и. Доставките на продукти, предвидени в параграф 4-и (а), ще започнат във възможно най-краткия срок и ще бъдат извършени от Съветския съюз на партиди, уговорени предварително, в течение на пет години от споменатата дата. Решенията за количеството и характера на промишленото капитално оборудване, което не е необходимо за германската мирновременна икономика и поради това подлежи да бъде иззето като репарации, ще бъдат взети от Контролния съвет съгласно политиката, възприета от Съюзната комисия по репарациите, с участието на Франция, като окончателните решения ще се вземат от командващия зоната, от която ще се изземва оборудването.

7. До определянето на общото количество на оборудването, което подлежи на изземване, ще бъдат извършени авансови доставки на такова оборудване, което бъде определено като подлежащо на доставяне съгласно реда, посочен в последната фраза на точка 6-а.

8. Съветското правителство се отказва от всички претенции за репарации по отношение акциите от германски предприятия, намиращи се в западните окупационни зони на Германия, а така също и по отношение на германските активи във всички страни с изключение на онези, които са посочени в точка 9-а.

9. Правителствата на САЩ и на Обединеното кралство се отказват от всякакви претенции за репарации по отношение на акциите на германски предприятия, които се намират в източната окупационна зона на Германия, а така също и по отношение на германските активи в България, Финландия, Унгария, Румъния и Източна Австрия.

10. Съветското правителство няма претенции за златото, взето от съюзническите войски в Германия.

Източник: „Техеран, Ялта, Потсдам” – сборник документи;

Партиздат, София, 1972 година;

Снимки:  de.wikipedia.org; welt.de;

http://cao.bg