Макиавели за похватите, слабостите и природата на разумния владетел

Откъси от „Владетелят” на Николо Макиавели (2 част)

Глава XVIII – Как владетелите трябва да устояват на дадената дума

Колко похвално е за един владетел да спазва дадената дума и да живее честно, а не с хитрости, това разбира всеки. Опитът обаче показва, че в наше време велики дела извършиха тези владетели, които не държаха много на обещанията, с хитрост умееха да завъртят главите на хората и в края на краищата надделяха над тези, които разчитаха на честността.

Затова трябва да се знае, че съществуват два начина на водене на борба: единият – посредством законите, другият – със сила; първият начин е свойствен на човека, вторият на зверовете. Но тъй като често само първият начин не е достатъчен, налага се да се прибягва до втория. Следователно, един владетел трябва да владее както природата на звяра, така и тази на човека.

На това по алегоричен начин учат и древните писатели, които съобщават как Ахил и много други древни владетели са били давани на кентавъра Херон, за да бъдат отгледани и възпитани от него. Така че да имаш за наставник получовек-полузвяр, ще рече, че владетелят трябва да умее да си служи както с похватите, свойствени на човека, така и с тези, свойствени на животните. Ако той си служи само с едните, рискува да изгуби властта си.

И така, тъй като е необходимо владетелят да владее добре похватите на звяра, той трябва да взема пример от лисицата и от лъва, защото лъвът е беззащитен срещу примките, а лисицата е беззащитна срещу вълците. Следователно трябва да бъде лисица, за да разпознава примките, и лъв, за да плаши вълците. Онези, които разчитат само на лъвската сила, не разбират нищо от политика.

Затова мъдрият владетел не е длъжен да бъде верен на дадената дума, ако с това уврежда на себе си и ако причините, които са го подбудили да я даде, вече не съществуват. Ако всички хора бяха добри, това правило не би било добро, но тъй като те са лоши и не биха удържали на дадената на теб дума, то и ти няма защо да оставаш верен на дадената на тях дума. На един владетел никога не липсват законни причини, за да прикрие нарушеното обещание.

За това могат да се приведат безкрайни примери и да се покаже колко мирни договори, колко обещания за съюз са били погазени и превърнати в празни думи поради вероломството на владетелите. Който по-изкусно си е служил с хитростта и с измамата, той е постигал повече. Необходимо е обаче човек да умее добре да прикрива у себе си тази лисича природа и умело да се преструва; защото хората са толкова глупави и дотолкова са погълнати от текущите нужди, че който иска да мами, всякога ще намери някой, който ще се остави да бъде измамен.

От съвременните примери не искам да премълча един. Александър VI през целия си живот не правел нищо друго и не мислел за нищо друго освен да мами хората и винаги намирал някого, когото да измами. Не е имало друг човек, който така майсторски да убеждава и с толкова големи клетви да твърди нещо, което после да не изпълнява; но на него винаги му се удавали измамите, защото добре е познавал тази страна на живота.

Така че не е необходимо владетелят да притежава всички гореописани добродетели; необходимо е обаче да изглежда, че ги притежава. Нещо повече, ще се осмеля да кажа, че ако той ги притежава и всякога постъпва съгласно тях, те са вредни, а ако само привидно ги притежава, те са полезни. Владетелят трябва да изглежда милостив, верен на обещанията, човечен, искрен и неподкупен, религиозен; длъжен е и да бъде такъв, но трябва така да умее да се владее, че при необходимост да може да стане друг, да може и да умее да измени на добродетелите си.

Трябва добре да разберем, че владетелят, и особено новият владетел, не може да съблюдава всичките добродетели, които носят на хората добра слава, понеже често пъти, за да запази държавата, той е принуден да действа против верността, против любовта към ближния, против човечността и религията. Но той трябва да бъде винаги готов да се нагажда към оная страна, към която духа вятърът на щастието и към която му повеляват промените на съдбата. И както казах по-горе, да не се отклонява от доброто, когато това е възможно, но да умее да прибягва и към злото, когато е необходимо.

И така, владетелят трябва особено да внимава от неговите уста никога да не излиза дума, която да не е преизпълнена с изброените по-горе пет добродетели, така че, когато го слушат и гледат, да прави впечатление на човек, преизпълнен с благочестие, честност, непорочност, човечност, вяра. От всички най-важна е привидността на последната добродетел. Общо взето, хората съдят повече по това, което виждат, отколкото по това, което докосват; защото всеки може да вижда, а да докосват – само малцина.

makiaveli 4

Всеки вижда как изглеждаш, малцина са, които могат да разберат какъв си, и тези малцина не смеят да се противопоставят на мнението на тълпата, на чиято страна е силата на властта; защото за делата на всеки човек и най-много за делата на владетелите, за които не съществува съд, се съди по успеха. Нека владетелят се грижи да побеждава и да пази държавата – средствата му всякога ще бъдат считани за достойни и от всеки ще бъдат похвалени.

Защото масата се ръководи от онова, което вижда, и от успеха на делата; а светът не е нищо друго освен тълпа и за отделните личности няма място, когато зад тълпата стои държавата. И в наше време има един владетел (Фердинанд Католика, носи титлата крал на Кастилия – „повече хитър и с щастие, отколкото мъдър и разумен”), чието име не е удобно да назовавам, който проповядва само мир и вярност, а в действителност е враг и на едното, и на другото, защото, ако ги съблюдаваше, отдавна щеше да е загубил или славата, или държавата.

Глава XXIII – Как да се избягват ласкателите

Аз не искам да премълча едно важно обстоятелство, една слабост, от която владетелите трудно могат да се опазят, ако не притежават изключителна проницателност или ако не умеят да избират добре съветниците си. Имам предвид ласкателите, с които дворците са пълни.

Защото хората са толкова честолюбиви и доволни от себе си, че лесно остават измамени и трудно могат да се предпазят от това бедствие, а когато опитат да се избавят от него, възниква опасност да си навлекат презрението на другите. Защото няма друго средство да се предпазиш от ласкатели освен едно: да дадеш на хората да разберат, че няма да те оскърбят, ако ти казват истината; но ако всеки започне да ти казва истината направо в очите, ще изчезне почитта им към тебе.

Затова разумният владетел трябва да държи един среден път, като се огради в държавата с мъдри съветници и само на тях да предостави свободата да му казват истината, и то само за ония неща, за които той ги запитва, и за нищо друго. Но той трябва да ги пита за всичко, да изслушва мнението им, а след това да решава сам, както намери за добре, като се държи с всеки от тях поотделно така, че да им даде да разберат, че колкото по-откровено му говорят, толкова по-присърце ще взема думите им.

Освен до тези съветници той не бива да се допитва до никой друг, без колебание да провежда взетите решения и твърдо да държи на тях. Който не постъпва така, той или се заплита в мрежите на ласкателите, или поради различните съвети често променя своите намерения, от което загубва уважението на другите.

… И така, един властител трябва винаги да се обръща за съвети, но само когато той пожелае, а не когато искат другите. Дори нещо повече: той трябва да премахне у всекиго желанието да го съветва за каквото и да било, ако той самият не желае това. Но той трябва да разпитва надълго и нашироко и търпеливо да изслушва истината и, обратно, ако разбере, че по някаква причина скриват истината от него, да прояви недоволство.

Ако някои смятат, че един владетел, считан за разумен, е такъв не по природа, а благодарение на добрите съвети, които получава от приближените си, без съмнение грешат. Защото това е едно правило, което никога не допуска грешки: владетел, който не е мъдър по природа, не може да има добри съветници, освен ако, разбира се, той изцяло не се е доверил на някого, който да го направлява във всичко и да е изключително благоразумен. В такъв случай това би било възможно, обаче не за дълго, защото такъв съветник много скоро би му отнел властта.

Но ако един владетел, който не е мъдър, се съветва не с един, а с мнозина, той никога няма да получи еднакви съвети и няма да може сам да извлече нещо цялостно от тях. Всеки съветник ще мисли за личната си изгода, а владетелят няма да разбере това и няма да може да вземе мерки. Другояче не може и да бъде, защото хората всякога са лоши, докато необходимостта не ги върне към доброто. И така, в заключение ще кажа, че добрите съвети, от когото и да идват, се дължат на мъдростта на владетеля, а не че мъдростта на владетеля е плод на добрите съвети.

Николо Макиавели (1469-1527 г.) е флорентински философ, политик и дипломат от времето на Ренесанса. Понятието „макиавелизъм” се използва често като описание на такова политическо поведение, което преследва без морални ограничения собствената власт и собственото благо.  

Откъси от Николо Макиавели, „Владетелят”;

Превод: Георги Кирилов;

Panorama BG; София, 2004 г.;

Снимки: thetimes.co.uk; it.wikipedia.org;

http://cao.bg