Tags

Related Posts

Share This

Иван Гайтанджиев: Условията на Турция към ЕС са неприемливи

10 Март 2016 |Радио „Фокус“

Иван Гайтанджиев: Условията на Турция към ЕС са неприемливиСнимка: Информационна агенция "Фокус"

Иван Гайтанджиев, дългогодишен журналист и посланик в Египет в периода 2007-2011 г., в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Продължаваме с тема, свързана с едно от важните събития от началото на седмицата, а именно срещата на върха Европейския съюз /ЕС/ – Турция. Европейските лидери се споразумяха с Турция да приема обратно мигранти, тръгнали към Европа от нейна територия, но Анкара поиска двойно увеличаване на финансовата помощ от 3 на 6 милиарда евро. Турският премиер Ахмед Давутоглу предложи страната му да приеме обратно всички имигранти и бежанци, влизащи в Европа от Турция в бъдеще, но в замяна на въвеждането на безвизовия режим за турците и ускорени преговори на членство в ЕС. Окончателният текст на споразумението ще бъде подготвен за следващата среща на върха на ЕС, насрочена за 17 март. Какви сигнали обаче бяха дадени – наш събеседник в следващите минути ще бъде Иван Гайтанджиев, дългогодишен журналист и посланик в Египет в периода 2007-2011 г. Г-н Гайтанджиев, споразумението между ЕС и Турция, макар и все още неокончателно, повече надежди или повече притеснения създава?
Иван Гайтанджиев: Преди всичко искам да кажа две изречения като своеобразно начало на нашия разговор. Очаквайки Вашето обаждане, се замислих откога всъщност темата за бежанците или за така нареченото, бих казал, преселение на народите е актуална. Отговорът беше много прост. Отдавна, месеци наред. Причината каква е? Може и да очакваме да се деактуализира този въпрос. Трудно можем да очакваме това да стане бързо. Колкото до Вашия въпрос – отговорът е по средата. Някои се опитват да представят постигнатото споразумение, което не е споразумение, а договореност по принцип, за успех. Кои са тези някои? Най-вече тези, които бяха инициатори на тази сериозна криза. Една Германия например буквално след седмици има важни избори за местна власт. Неслучайно Меркел представя събитията, които станаха, и те тепърва ще се развиват, за нещо много добро. И други хора, които искат да запазят своята власт, са на същата позиция. Но отговорът защо казах, че е по средата? Защото условията, които поставя Турция, са абсолютно неприемливи, неадекватни, макар че Европа поне засега дава признак, че ще ги приеме тези условия.
Водещ: Да, именно. Как ще коментирате това поведение на Турция? Възползват ли се властите в Анкара от уязвимостта на ЕС, за да прокарат своите интереси?
Иван Гайтанджиев: Точно тук е разковничето на въпроса. Европа отново, за сетен път доказа, че не е адекватна. Следва крайно зигзагообразни ходове и стъпки. Тя не може да приеме адекватно решение. Все пак Турция гони своя интерес и той е функция на едни не от вчера намерения и сериозни намерения за бъдеще. Този интерес е повече от очевиден – запазване на нейната много важна роля в регионалната политика, в Близкия изток и в световната политика. В същото време обаче трябва да се каже, че има и нещо позитивно. Кое е то според мен? Започват да се дават послания към света, че Европа ще следва и ще спазва законите и няма да продължава да гледа едва ли не пасивно на това незаконно преселение и придвижване. Това е нещо добро. Вече 8 държави от 28 европейски държави провеждат сериозен граничен контрол. Това може да се приеме като положително или като някакво усилие или опит за ограничаване на това нашествие. Ако погледнем условията на Турция – защо те са главно протурски и защо не кореспондират с европейския интерес? На какво основание ще се ускорява падането на визите юни месец, когато държави като една България, като една Румъния вече 7-8 г. сме в разни мониторинги, Шенгенско споразумение реално няма, а изведнъж Турция ще получи достъп до Европа? И второ – само една глава от 30 глави за преговори за присъединяване евентуално на Турция към Европа са отворени. И сега Турция изведнъж иска 5 глави да бъдат отворени. По каква логика, на какво основание? Ето докъде води отсъствието на ясна позиция на Европа по въпроса.
Водещ: Появиха се много коментари, включително и в европейската преса, че ЕС разчита и се съобразява с лидери, чиито ценности и политики са в противовес с европейските. В случая се визира Ердоган. Примерите от последните дни с поемането на контрола на вестник „Заман“ и агенция „Джихан“ са показателни. Не сме ли свидетели на парадокс?
Иван Гайтанджиев: Тук си спомням една поговорка, която е популярна в България. Тя е турска поговорка – „Тази работа е друга работа“. Т.е. има двойни стандарти, има различни критерии и различно спазване на тези критерии. След като се говори за демокрация, демократични ценности, в същото време това, което става в Турция, дълбоко се разминава с изконните демократични ценности, за които Европа толкова ревностно говори. Неслучайно, забележете, ООН вече взе позиция, в която се осъжда това поведение на Европа спрямо Турция. Именно поради разминаването на думи с дела. Така че Вашият въпрос беше много уместен.
Водещ: В същото време изглежда, че Европа е в ситуация без полезен ход. От една страна, е притискана от бежанската криза, а от друга – от исканията на Турция. Къде е решението, къде може да се намери балансът?
Иван Гайтанджиев: Вижте, проблемът е толкова дълбок и не е случаен. Нищо случайно няма в политиката според мен и ако се върнем към началните ни думи, кога започна този проблем и докога ще трае този проблем, очевидно новите геополитически реалности не са случайни и се стигна до това, на което сме свидетели, неслучайно. Има дълбоки причини затова. И в този смисъл, ако се придържам към Вашия въпрос, ще кажа, че панацея няма, но може да се говори за нещо като своеобразна рецепта. Очевидно се налага реформиране на ЕС. Този вид ЕС не е работещ. Очевидно се налага нова архитектура на световната сигурност, защото сегашната също не отговаря и не е адекватна на огромните предизвикателства. Веднага възниква въпросът къде е ролята и мястото на България. Аз дълбоко съм убеден, че България може да играе важна роля, следвайки и отчитайки своите интереси, ако засили ролята си като своеобразен стабилизиращ фактор на Балканите. Ако се засили регионалното сътрудничество като елемент от общото развитие на европейската сигурност, на европейското сътрудничество и оттам и на световната сигурност и на световното сътрудничество. Неслучайно аз използвам формулата – налага се нова архитектура на световната сигурност. Геополитическите тенденции и предизвикателства са толкова дълбоки, че със сегашния подход не е възможно да се решат тези проблеми.
Водещ: Като споменахте България – как оценявате ролята на страната ни към момента в този процес, в общата борба на Европа с бежанската криза? От Брюксел идват добри отзиви за охраната на българската граница.
Иван Гайтанджиев: Да. Това може да се оцени като положителен факт, че най-после решихме, че трябва да ангажираме да се помага за решаването на проблеми и на потенциалните проблеми и на армията. Нека да не забравяме един много любопитен факт – така наречените бежанци или мигранти просто избягват, не желаят да минават през България. Защо не желаят да минават през България? Нека да си направим и ние своите изводи, но евентуалното затваряне на Балканския коридор, както се твърди, че става и ще стане, е доста недобре за нас. Това е една опасна тенденция, защото това може да доведе до превръщане на Балканите в своеобразна буферна зона, в една чакалня, в един тампон към Европа. Така че ние като оценяваме това, което се прави като сравнително адекватно, а именно засилване на граничния контрол и тезата да се минава само през официални контролно-гранични пунктове е правилна, трябва да бъдем абсолютно убедителни и да не забравяме, че в основата на нежеланието да се минава през България, още по-малко да се идва в България, трябва да търсим причината за това в самите себе си.
Водещ: Да, но в същото време ще видим и какви ще са последиците от затварянето на Балканския маршрут. Има прогнози, че България ще понесе тежестта на мигрантския натиск. Предстои да видим дали ще бъде така.
Иван Гайтанджиев: Разбира се. Това е много опасно. Аз затова говоря, че е нужна бдителност и не само пасивно наблюдаване, не само резоньорска позиция, но е необходимо България много по-категорично да отстоява своите позиции и интереси в ЕС, на който вече 8 години сме пълноправен член.
Водещ: Господин Гайтанджиев, в края на разговора ни да се върнем там, откъдето тръгнахме. Както съобщихме, предстои нова среща, свързана със споразумението между ЕС и Турция, на 17-ти март. Какво да очакваме от нея и ще видим ли Европа обединена или точно обратното – страните членки отново няма да имат обща позиция?
Иван Гайтанджиев: Не мога да бъда прекомерен оптимист за 17-ти и 18-ти март, защото фактът, че това, което трябваше да стане преди няколко дни, не стана. То се отложи за 17-ти. Къде е гаранцията, че няма да чакаме 22-ри? Къде е гаранцията, че няма да чакаме 30-ти? И, второ, къде е гаранцията, че няма да видим появят условия от страна на Турция? Неслучайно меродавни, солидни агенции говориха, че в хода на разговорите Ердоган е говорил дори за 20 милиарда евро. Представяте ли си за какво става дума? Така че не можем да бъдем прекомерни оптимисти, но Европа очевидно започва да дава, макар и за мен плахо, сигнали, че осъзнава и разбира, че ако не се вземе една обща, единна, ясна позиция, перспективите не са добри.
Водещ: Въпросът е кога наистина ще има резултати, защото бежанският поток не чака. Виждаме, че сега и със затопляне на времето прогнозите са за още по-голям натиск към Стария континент.
Иван Гайтанджиев: Не може да се чака, но ние не трябва да забравяме и главното – че, за да търсим решение на този огромен проблем, трябва да се намери решението там, където започва този проблем. Ако не се обединят силите на водещите сили и държави в света, не може да се търси решаването на този проблем. Т.е. генезисът на проблема не е в Европа, а трябва да се търси решение на този проблем, там където възникна.
Симона Медарова

© 2016 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях